Едно от селата в Западна България носи името Жиленци и е разположено на територията на община Кюстендил. Намира се и в едноименната област, а за по-голяма точност в географско отношение може да се посочи планината Осогово. Следователно населеното място е ситуирано в планински район по шосето за Кюстендил – Гошево и Скопие. На пет км дистанция е областният град, а самото село е съставено от няколко на брой махали. Събринска, Чифлика, Долна и Мазнево са част от имената на тези своеобразни квартали, а до 1966-та името на селото е Жилинци. Когато към територията му е присъединена махалата Долна Брестница, то увеличава още малко своята площ. Това се случва официално на осми май 1971-ва. Планинският и умерено континентален климат е характерен като цяло за селото и региона, а тук се усеща влиянието на осоговската планина. На няколко пъти през годините селото сменя административното си управление, принадлежейки на различни териториално – общински единици.
В местността Манастирището ясно могат да се откроят следи от човешки живот, датирани от дълбока древност. Това е място на изток от Жиленци и е едно от първите доказателства за присъствието на хора. Иначе името му срещаме официално доста по-късно – в годините на 16-ти век. В един османски данъчен регистър или тефтер от периода 1570-72-ра е изписано името на селото. По-нататък историческите справки показват, че към края на деветнадесетото столетие общата площ на декарите е точно 23 260. От тях малко повече от 17 000 са заети предимно от гори, а 2 664 декари са нивите. На последно място са овощните и зеленчукови насаждения, които са общо 216 декара. Статистиката е конкретно за 1893-та година, когато страната вече е освободена от османската империя и между другото точно по това време се извършва така наречената екзекуция над село Садина от правителството на Стамболов. 161 кози и 606 овце помагат на населението в изхранването и селскостопанската работа, а 143 декара са заети от лозови насаждения. 710 говеда и още тринадесет коня допълват цялостната картина на притежаваните от местното население домашни животни. Овесът, тютюнът и пшеницата са основно отглежданите земеделски култури, а освен това хората се препитават и дърводобив и овощарство.
Дава се път и на домашните занаяти в село Жиленци, като никак не е малък броят на водениците. За период от десет години между 1850-60-та тук работи килийно училище, така характерно за много села из страната. Такива учебни заведения се явяват първата форма на образование, а често класовете са смесени и по-големите ученици помагат на учителите в процеса на преподаване. Пак през 1893-та година е построена православната църква Св. Никола, чийто изографител се явява Евстатий Попдимитров. Взаимоспомагателно дружество с името Орач започва да функционира на територията на селото през 1905-та, а Свети Симеон отваря врати през 1912-та. Тогава избухва Първата балканска война, а това сдружение представлява земеделска кооперация. В по-ново време – 60-те години на двадесети век, е основан Наркоп Кюстендил. Всъщност това е старата кооперация Орач, която е влята в редиците на новото предприятие. Читалище Пробуда пък отваря врати през 1920-та година.
